Един кореец във Виетнам

Сонг Мин е на 42. Родом от Южна Корея.
Взима ни на стоп на път за Далат (Dalat), планинско градче в южен Виетнам.

Казва, че приличаме на холивудски звезди.
И ако пътуваме на стоп в Корея, няма да имаме проблем,
защото всички са отворени и гостоприемни като него.
Много, много харесват бели хора и искат да се докоснат до тях.

От друга страна към чернокожите били доста скептични и дръпнати.
Страхуват се от тях заради цвета на кожата им.

Сонг Мин отива в Далат на меден месец със симпатична виетнамка, по-млада от него с 20 години.
Срещат се на живо само веднъж преди сватбата - след краткотрайно интернет запознанство на специален сайт за венчавки между корейци и виетнамки.

Виетнамска щедрост

Това е един разказ без снимки,
защото някъде по пътищата на Азия изгубихме много от снимките си от Виетнам.

Начало.

Последният ден на февруари е.
Вземаме си сбогом с нашия нов и прекрасен приятел Антон от България
и съвартирантката му, виетнамката Хъни.

И тръгваме на юг, към Далат (Da Lat).

От Хой Ан (Hoi An) бързо ни взима един възрастен,
много сериозен господин със стара бяла KIA. 

От касетофончето на колата през целия път звучат нещо като пионерски маршове. 

Ние често се споглеждаме, усмихваме се и потъваме в спомени.

Кат Ба и карстовите бисери на Виетнам

Престоят ни на Кат Ба (Cat Ba) минава някак неусетно.

Успяваме да изкараме пет нощувки на различни дестинации из малкото островче, 

което е част от едноименен архипелаг, 

разположен на периферията на един от най-красивите заливи в света, Ха Лонг (Ha Long Bay).

Нощувки в парковете на Хайфонг, Виетнам

Пристигаме в Хайфонг (Hai Phong) вечерта - след дълго, дълго пътуване. 

Слизаме от автобуса и две жени ни помагат да се ориентираме и ни предлагат да вземем евтино моторче-такси.

Но ние решаваме да се разходим пеша до пристанището,
откъдето на следващия ден ще вземем ферибот за остров Кат Ба (Cat Ba).

Сградата на операта в Хайфонг, построена от французите през миналия век.

Огромният плакат е на Хо Ши Мин - харизматичният комунистически лидер, смятан за баща на модерен Виетнам.

Good morning, Vietnam

Сутрешната мъгла над Диен Биен Фу (Dien Bien Phu) все още не се е вдигнала. 

Около седем сутринта е.

Седнали сме на пейка на най-високата точка на града - 

Паметника на победата над французите, до който водят 300 стъпала.

Гледка към града от най-горното стъпало.

Нощувахме тук, в парка до паметника.

Лъчката излезе пръв от палатката малко след шест сутринта.

И още докато пишкал в храстите, грабнали го доброто утро и един симпатичен виетнамец, 

който го поздравил и настоял да се снима с него.

Разходка с лодка в Лаос

Ако мечтаеш да пребродиш с лодка

някоя земя, то Лаос със сигурност ще сбъдне твоята мечта. 

За разлика от всички свои съседи, Лаос няма излаз на море.
Затворен е между Китай, Виетнам, Камбоджа, Тайланд и Мианмар - а всички те се славят с безкрайни пясъчни плажове, острови, островчета и топли азиатски морета.

Лаос е различен.
Тук чужденецът не идва, за да почива, а за да пътува. Особено с мотор.
Но задължително и с лодка - по майката на всички води, Меконг, или по някое нейно ръкавче.
А тук те са много.

Записки от джунглата, Лаос

Тази сутрин оставаме в леглото и отваряме двете вратички на палатката,
за да гледаме как млечнобялата мъгла полека открива и после пак скрива света около нас.

Много е тихо. А звуците на природата са силни.

Наливаме си чаша черен чай. А после втора.

И жадно наблюдаваме как пейзажът оживява и се променя.

Как планината се буди и се завръща в реалността от мъгливия свят на сънищата и нощта.

На село в северен Лаос

Муанг Нгой (Muang Ngoy) е много малко място. До него се стига само с лодка. 

Отдалече го разпознаваш по няколкото ресторантчета накацали по брега на реката. 

Преди това по брега видяхме само няколко бамбукови постройки, много дървета - някои потънали в средата на реката и само короните им стърчат, и тук-там плажуващи семейства бизони. 

А навсякъде на хоризонта - безкрайни планински вериги с тропически гори. 

Северен Лаос. Толкова зеленина и толкова много прах! Как е възможно!

Цветовете на Луанг Прабанг, Лаос

Добре дошли в Луанг Прабанг (Luang Prabang), религиозната столица на Лаос. 

Градът на будиските храмове и монаси, на цветния нощен пазар и на ЮНЕСКО.

Красив град. Много красив и много туристически.
Горещо го препоръчваме на всички видове пътешественици.

Даровете на една кражба - Ванг Виенг, Лаос

Ванг Виенг (Vang Vieng) не ни очарова от пръв поглед, 

но остави дълбоки следи в сърцето ни.

Природата тук е уникална. 

Равно, равно и изведнъж изникват острите карстови планини с непристъпни стръмни склонове, обрасли в зеленина. Вълшебни са! 

Току огряни от слънце, току похлупени от някое облаче или едва-едва подаващи се изпод тежката тропическа мъгла. 

Виентян - града на сандаловото дърво, Лаос

Името на Виентян (Vientiane) 

произлиза от санскритската дума за сандалово дърво. 

Но хората в Лаос му казват 'лунния град', тъй като на лао 'луна' и 'сандалово дърво' се произнасят по един и същ начин.

От архитектурна гледна точка столицата на Лаос не е нищо особено, 

но има нещо много симпатично в атмосферата на града. 

Чувстваш се очарован от нещо невидимо за очите, което те мами да поостанеш още малко.

Кокосовата супа на мама Сю, Тайланд

"Аз по-хубава супа през живота си не съм ял, да ти кажа,"

ми казва Лъчо, надвесен над купичка кокосова супа, приготвена от мама Сю.

"Цял живот съм си мечтал за такава супа! И ето в такава обстановка - колко е тихо, чуваш мантри и щурчета!"

Действието се развива в планините над Чанг Май (Chiang Mai), най-големия град в северен Тайланд. Близо до популярното туристичесто селце Пай (Pai). И не свършва до тук.

Dubai - to fly or not to fly

В Дубай кацаме след 3-4 часово закъснение заради гъста мъгла. 

Самолетът се върти около час над Персийския залив, докато чака огромната опашка от кацащи самолети.

На летището ни бият безплатен печат за излизане. Имаме почти двайсет часа престой до полета за Банкок и искаме да ги оползотворим.

Обменяме около $20 и почти веднага похарчваме две трети от тях за транспорт. 

Автобус, метро, пресичаме канала в източен Дубай с лодка и тръгваме пеша към плажа.

Кестенчета за пране

Кестените са като натурален сапун, 

тъй като са нещо като роднини на сапуненото дърво.

Това научих от Марк - един нов приятел, който ни приюти за няколко дни в Тбилиси. Изпрахме дрехите си в пералнята му и се влюбих в неговия прах за пране.

Хапка от Кавказ

Така се случи, че отхапахме малко от зимен Кавказ. 

И въпреки че беше много студено, хапката ни хареса. Замечтахме се колко ли красиво ще е да побродиш из тези места лете, когато денят е дълъг, слънцето топли и можеш да замръкнеш, където те свари нощта, без да рискуваш да замръзнеш в палатката.

3. Самотраки - богове, магьосници и не само

През април на Самотраки все още няма туристи. Лесно можеш да забележиш местните и да се сближиш с тях - както и те с теб. В Терма повечето къщи са за гости и са празни. На няколко места правят ремонт и се подготвят за сезона. Таверните не работят, но ние все пак намираме най-яката - "Ксения" (ταβερνα “ΞΕΝΙΑ”), и се влюбваме в собственика й, Стелиос - както и той в нас.

2. Самотраки отблизо

Запознахме се с чинарите чак на сутринта. Първата сутрин на Самотраки.
Тогава дойдоха и козичките, които са навсякъде.
По-късно ни разказаха, че те са най-голямата напаст за острова, защото изяждат младите дръвчета и вече от години Самотраки се обезлесява. Старите дървета умират, стръмните планински склонове се оголват и обилните дъждове лесно отмиват почвата.

1. С колело до Самотраки

Едни приятели казаха, че остров Самотраки (Samothraki или Samothrace) е пълен с огромни чинари, и ние решихме да им вземем колелата и да отидем до там. За мен щеше да е първо извънградско пътешествие с колело.

Приказки от кедровата гора на Азру в Мароко

Лежим на югозападния склон на хълмчето с лагера ни и се припичаме на слънце.
Ядохме мандарини и пихме чай. Лъчо е втори ден с висока температура и е постоянно с двете си джелаби (djellaba). А аз съм на път да се разболея, но трябва да се държа и да изчакам първо той да оздравее.

Остава ни само още седмица в Мароко. Лека-полека се придвижваме към летището в Рабат. Вече сме от северната страна на Атлас - в кедровите гори над Азру (Azrou).

Червената пустиня на Мароко

Червената пустиня на Мароко сбъдва мечтите на малките и на порастналите деца. 

Откъсва те от това, което мислиш, че си или не си - и те превръща в пясък, слънце, луна и звезди. 

Пустинята ставаш ти. 

Ти си златната земя и синьото на небето. Изгряваш и залязваш със слънцето. Пълнееш и отслабваш с луната. А понякога откриваш принц - или роза - с които да сричаш приказките на песъчинките и ребусите на нощното небе.

Merhaba from Marrakesh

За първи път в марокански влак - по линията Маракеш (Marrakesh)-Казабланка (Casablanca).
Много съм доволна! Купетата приличат на българските, но по-чисти. В тоалетните има вода, сапун и тоалетна хартия, червена, и няма миризма.

През прозореца - жълтеникаво-кафеви пясъчно-каменни равнини - тук-там с някое храстче и стадо овце или кози (какво точно пасат.. не знам) и много ферми за кактуси. Хората тук берат плодовете им и ги продават. Голям деликатес! Хубави са, когато са още зелени, а почервенеят ли - вече е късно.

В стария Маракеш всичко е пазар

Ибрахим

Цял ден бездействаме на терасата на Ибрахим и Рашид на плажа в Агрод (Aghroude) - малко рибарско градче, което се намира на север от пълния с немски и английски сърфисти и туристи Тагазут (Taghazout).

Сега Рашид реже на много, много дребно домати и лук за салата (типичен марокански метод), а Ибрахим е осолил сардините и, докато чака скарата да загрее, пуши поредна порцийка киф с миниатюрната си луличка.

Ахмет от долината на Рая

Ахмет е артист. Прави скулптори от дърво и ги продава на туристите в Парадайс Вали (Paradise Valley). По цял ден седи на сянка в началото на пътеката, която води към реката и изворчето, и дялка красиви парчета кедрово или арганово дърво. А до него си почива едно щъркелче и му прави компания.

Ахмет е слаб, с прошарена брада, бяла шапка и черни слънчеви очила. Изглежда на около 50, но може и да е по-млад. Ужасно увлекателен събеседник, с хубав, дълбок глас и широка усмивка. Веднага ни става любимец. И всяка вечер го чакаме с нетърпение да се отбие край нашия огън на път за вкъщи.

Morocco's Paradise Valley

Парадайс Вали е първата ни истинска спирка в Мароко, някъде в най-югозападния ъгъл на Големия Атлас (the High Atlas Mountains). На прага му ни посреща цивилизацията, в не особено симпатичния й вариант. Но ние упорито крачим отвъд отъпканите пътечки и наистина намираме рая - или по-скоро той нас, и ни оплита в аргановите си мрежи за няколко седмици.

Момчето, което говори с въжето

Някъде около най-западната точка на Европа има един малък, див плаж с красиви скали и големи вълни. Там срещнахме нови приятели - чудни хора, които обикалят света с микробусче, търсят живописни места с високи скали, за да ги изкатерят и закачат за тях едно въже, та после да ходят, танцуват и скачат по него - и разбира се мнооого да падат, ама не до долу :) Нещо, което се казва highlining.. 

Почивчица в Castelldefels

Вече сме в Castelldefels - две спирки с влака на юг от Барселона - на един голям плаж с малка горичка от средиземноморски борове, между които сме опънали хамаците и катуна :)

Пристигнахме преди няколко дни след прекрасен стоп - около 500 километра във ВИП кола - чисто нов 8-местен мерцедес с черни стъкла и шофьор с кoстюм :) Шофьорът ни се казваше Мустафа от Сенегал и работеше в rent-a-car компания в Швейцария. Беше на мисия - да вземе колата от клиенти от летището в Аликанте и да я върне обратно чак до Женева.

Така се случи, че част от този дълъг път Мустафа сподели с нас - първите стопаджии в живота му. Като разбра как живеем и че пътуваме дори без карта - нарече ни артисти :) Няколко пъти :)))

Първото стопче

Денят започва със сбогуване с Алконтар (Alcontar) и приятелите от Луната :)

Моята любима испанка Кунсол ни кара до Баса (Baza), за да застанем на пътя с раници, табелка и вдигнати палци. За първи път заедно. И както при всяко първо начинание - късметът е на наша страна :)

Бързо ни взема Фернандо, със Сеат Ибиза и хубава музика, и ни разказва за живота си на военен от специалните части и легиона. На 28 е, но вече има 10-годишен стаж при военните. Баща му и дядо му също са били легионери. Тримата му братя и единствената сестра - и те военни. Ама че фамилия с традиции!

Той чака детенце, момиченце, след два месеца - първото и за него, и за родата - но е категоричен, че малката няма да става военна. Не му харесва ролята на жените в армията и особено факта, че по време на дълги мисии са основен разсейващ фактор за мъжете.