August 24, 2015

Почивчица в Castelldefels

Вече сме в Castelldefels - две спирки с влака на юг от Барселона - на един голям плаж с малка горичка от средиземноморски борове, между които сме опънали хамаците и катуна :)

Пристигнахме преди няколко дни след прекрасен стоп - около 500 километра във ВИП кола - чисто нов 8-местен мерцедес с черни стъкла и шофьор с кoстюм :) Шофьорът ни се казваше Мустафа от Сенегал и работеше в rent-a-car компания в Швейцария. Беше на мисия - да вземе колата от клиенти от летището в Аликанте и да я върне обратно чак до Женева.

Така се случи, че част от този дълъг път Мустафа сподели с нас - първите стопаджии в живота му. Като разбра как живеем и че пътуваме дори без карта - нарече ни артисти :) Няколко пъти :)))

Разказа ни за живота си в Швейцария и за Сенегал - а у нас се зароди идеята дали да не отскочим и до там, когато зимата отидем за три месеца в Мароко...

Мустафа каза, че е на 46, но като на всеки чернокож изобщо не му личаха, освен по няколкото наболи бели косъмчета по главата. Изражението му беше детско - огромна усмивка със симпатично прозорче между белите зъби. Цели 10 години е бил женен за швейцарка. Много се обичали, но тя не искала деца и Мустафа трябвало да я напусне. Изобщо не желаел да се отделя от нея, но мисълта, че ще остане без деца, не давала мира на сенегалийското му сърце и разум. Та сега си има жена сенегалка и три дечица - две момчета и най-малкото, момиче на една годинка. А иска и още :)

Мустафа много вярваше на джи-пи-ес-а и го следваше неотлъчно. Но ни стана смешно, когато разбрахме, че изобщо не го познава. Не беше осъзнал, че му показва колко километра остават до Женева или пък кога е следващата бензиностанция.

И така разположени удобно във ВИП колата на Мустафа стигнахме до северния вход на Барселона. От там за 3.40 евро хванахме влак до Castelldefels - през Barcelona Sans. Много ни се искаше да намерим плажа с пещерите и катерачите, но като стана ясно колко мнооого, много трябва да вървим с тежките раници, решихме да останем сред туристите :)

Първата вечер вечеряхме на свещи на плажа - и после спахме там, ама почти не спахме заради комарчетата (някакъв нов вид - от Африка - много малки и много силно жилещи).

Сутринта беше хубаво и облачно - до тоалетна в морето с вълните - а после на кафе - и след това местене при боровете. Цял ден сиеста. Неделя. Вечерта правих йога под уличната лампа, а Лъчката чете Рьорих на челник.

Спахме на хамаците и този път спахме добре - с изключение на кратко прекъсване от една буболечка, мравка или бръмбърче, което се беше загубило в ухото на Лъчо, и трябваше да капнем в него малко зехтин, за да му помогнем да излезе...

Свещта от вечерята на свещи на плажа :)

Нашите домакини, борчетата, и аз наблюдаваме опъването на хамаците

Castelldefels

2 comments:

  1. Като приказка, толкова красиво звучи със изключение на тези комар чета. Хихихи

    ReplyDelete
  2. Хихих, много сладка история :))

    ReplyDelete