Хапка от Кавказ

Така се случи, че отхапахме малко от зимен Кавказ. 

И въпреки че беше много студено, хапката ни хареса. Замечтахме се колко ли красиво ще е да побродиш из тези места лете, когато денят е дълъг, слънцето топли и можеш да замръкнеш, където те свари нощта, без да рискуваш да замръзнеш в палатката.

Гледката към назъбените побелели петхилядници ни опияни незабавно. 

Бяхме тръгнали към селцата в региона Сванети - най-високият населен регион не само в Грузия, но и в цял Кавказ.  На маршрутката й отне повече от шест часа, за да измине 240-те километра до Местя - популярно туристическо граче в полите на Кавказ.

Местя е на около 1500 метра височина, а нашата идея беше оттам да посетим едно селце на над 2000 метра - Ушгули. Оказа се обаче, че да стигнеш до него по това време на годината е много скъпо, защото е трудно достъпно в тези снегове.  

Набързо обмислихме дали да не изминем 50-те километра до него пеша, но тежките раници и температурите от минус 25 градуса след залез слънце ни разубедиха. 

Намерихме най-евтината възможна квартира - 10 лари (около 7 лева) на ден. И въпреки че електрическата печка грееше в стаята цяла нощ, сутринта водата в шишенцата беше замръзнала. Което не беше голяма изненада.

Веднага оприличихме Местя на нашите Боровец и Банско. Само че много по-малка и някак с по-красиви сгради, чиято архитектура е съобразена хем с планинското местоположение на градчето, хем с традициите на региона.

Разбрахме, че на по-малко от 10км от Местя преди няколко години са изградили ски курорт, който е доста по-евтин от българските. Европейският съюз също от години помага на местните хора да развиват туризма в областта.

Нашата хазяйка, Ирма, ни каза, че лятото е пълно с туристи. А в една нейна книжка справочник открих поне 20 маршрута за летни преходи. Идеално за загорели български планинари :)

Пътуването към селцата и пистите над Местя през зимата (а може би не само) става само с джипки. Видят ли туристи, шофьорите обикалят безспир около тях, разпитват кой за къде е и предлагат услугите си на специални цени. 

На нас ни искаха 200 лари (около 140 лева) до Ушгули. После свалиха до 150 лари, но пак не успяха да ни изкушат. Доста скъпичка оферта за три бедни пътешественичета като нас:)

В кръчма Sunset-i в центъра на Местя. 

Нашият приятел Ян веднага спечели сърцата на местните, като наду своята българска гайда. И в Грузия си имат, наричат я гудаствири, но е малко по-различна.

Ян беше предизвикан да извади гайдата, след като цяла вечер грузинската компания от съседната маса свири и пя прекрасни народни песни. Много весел и музикален народ! 

Само предния ден, докато още бяхме в Кутаиси (вторият по големина град в страната, в който кацнахме със самолета), влязохме в една малка и проста закусвалничка, в която 6-7 мъже вече се бяха попочерпили и изпълняваха акапела многогласни православни песни - прави около ниските масички и прегърнати.

От време на време хвърляха по един поглед към нас, единствените други гости на заведението. Някой от тях идваше до нашата маса, питаше от къде сме и се започваха дългите тостове за България и Грузия, за мира и здравето или за приятелите и приятелството. Точно както бяхме чували от филмите и приказките:)

Разходка из заснежените улици на Местя с новите ни приятели - Виталий и Олга от Русия. 

Отдавна не бяхме виждали толкова сняг и се радвахме като деца. А и разходката беше много добър начин да се сгреем.

В Местя и региона много от къщите имат каменни кули. Някога местните жители са пълнели тези кули с провизии и в случай на нападение от вражески народи, цялата фамилия се залоствала в кулата и успявала да оцелее дългите дни на обсада.

На върха на кулата

И поглед от кулата навън

Единственият проходим път към Сванети през зимата. 

Въпреки тежките условия, шофьорът на маршрутката кара бързо, без вериги и дори изпреварва по-бавните си и внимателни колеги. Луда работа!

В един от моментите, в които нашият шофьор караше в насрещното, отсреща се появи кола, чийто шофьор намръщено размаха юмрук по нашия човек.

По-късно се убедихме, че повечето шофьори в Грузия са доста по-лудички от българските - и пресичахме улиците с повишено внимание :)

Гледка от пътя към един красив връх, който така и не разбрахме как се казва...

Все още сме в планината. 

Маршрутката за Тбилиси прави почивка по пътя. Пътниците отиват до тоалетна, а после влизат в малката кръчмичка, за да се стоплят, да пийнат турско кафенце с цигарка-две и да закусят хачапури - много вкусна местна питка, която се приготвя на момента, и може да е пълна със сиренце, кашкавал, масло, яйце и какво ли още не. 

Маршрутката тръгва пак, след като всички са се нахранили и са готови да продължат пътуването. До следващата почивка.

(Някои от използваните снимки са взети от Ян Хмелевский)