През април на Самотраки все още няма туристи. Лесно можеш да забележиш местните и да се сближиш с тях - както и те с теб. В Терма повечето къщи са за гости и са празни. На няколко места правят ремонт и се подготвят за сезона. Таверните не работят, но ние все пак намираме най-яката - "Ксения" (ταβερνα “ΞΕΝΙΑ”), и се влюбваме в собственика й, Стелиос - както и той в нас.
Стелиос има гъста, къдрава коса и брада (иска ти се да заровиш пръсти в тях) и прекрасен гръцки нос. Но казва за себе си, че не е грък, а самотракиец. Невероятно темпераментен е и е голямо удоволствие да наблюдаваш как изразява мнението си по дадена тема, дори и да не разбираш грам гръцки. Не само изговаря, а изиграва думите - с ръце и лице. Човек театър. А станеш ли му симпатичен, сметката ти постепено започва да става по-малка, без значение какво си поръчал.
Трудно се разделихме с него - но обещахме есента пак да се върнем и да останем за по-дълго.
Трудно се разделихме с него - но обещахме есента пак да се върнем и да останем за по-дълго.
От таверна Ксения изпратихме поздрави на нашата приятелка със същото име, която ни подмами да посетим острова.
Нашият любим кръчмар приготвя обяда,
докато ние хапваме вкусния му омлет за закуска и пийваме поредна чаша гръцко кафе на сбогуване.
Друг наш любимец става Нико - собственик на по-малкото магазинче в центъра. Човекът с много таланти, който приготвя най-вкусните сладкиши от сусамов тахан, мед, ядки и семена (sesame bites) и е запален по капуейра. Той ни разказва за много от тайните на острова и за особеностите на местните жители.
На изпроводяк взимаме поредната, ама последна, кутийка пълна със сусамово таханени сладкиши от Нико.
А неговите съседи над магазинчето се подготвят за туристическия сезон.
Освен топли хора, в Терма намираме и топли извори (ами нали е Терма).
Ремонтираната градска баня в центъра е затворена, но най-хубаво е в басейнчетата на открито, в дивото, с гледка надолу към морето и нагоре към водопадите и планините. Водата извира над 40 градуса и е солена. Казват, че това е морска вода, която се сгрява някъде под земята.
Ремонтираната градска баня в центъра е затворена, но най-хубаво е в басейнчетата на открито, в дивото, с гледка надолу към морето и нагоре към водопадите и планините. Водата извира над 40 градуса и е солена. Казват, че това е морска вода, която се сгрява някъде под земята.
Някои от откритите басейнчета с гореща вода и горещи гледки.
Ние най-често се къпехме нощем, по хладина - а една вечер с нас бяха бурята, дъжда и светкавиците, които разгорещиха страстите, но охладиха водата.
Е, точно тази дъждовна вечер се отказахме да опъваме палатка, а след топлата банята се подслонихме в параклисчето под Терма и пренощувахме там. Нощта беше осветена от кандилцата, които някой грижливо беше запалил преди нас - и от светкавиците. А сънищата ни се ослушваха в гръмотевиците.
Е, точно тази дъждовна вечер се отказахме да опъваме палатка, а след топлата банята се подслонихме в параклисчето под Терма и пренощувахме там. Нощта беше осветена от кандилцата, които някой грижливо беше запалил преди нас - и от светкавиците. А сънищата ни се ослушваха в гръмотевиците.
На сутринта се появи един бос и мокър белгиец с раница - поседна при нас, закусихме заедно и малко след като изпушихме първата цигара, дойдоха пристанищните полицаи. Претърсиха ни много старателно - особено мен (непушачката) и всички мои шишенца и бурканчета с подправки - ноо безрезултатно.
После разбрахме, че през сезона Самотраки е пълен не само с туристи, но и с много дрога, която се продава за много пари. Тогава обаче полицаите претърсват с кучета всички пристигащи още на ферибота. Затова много търговци на наркотици пристигат на острова преди сезона, когато няма проверки, и скриват стоката на разни места да отлежава за по-късно. Полицаите са се досетили за тази практика и явно проверяват всички съмнителни появили се преди сезона чуждоземци.
Нагоре по пътя е Терма - а малко по-надолу е параклисчето, което ни приюти за една нощ. Пък ние даже и една снимка не сме му направили...
След срещата с полицаите, белгиецът ни заведе при негов познат, поляк, който от няколко години живее на плажа в ето тази каравана и с много импровизации си е подсигурил всичко необходимо.
Има си и достоен партньор за шах, който тъкмо след дъжда се беше забързал да приключи поредната партия.
А ето го и мястото за релаксиране и медитация
както и градинката с фенерите
След приключенията с местните симпатяги и полицаи, дойде ред да посетим и светилището на великите боговете.
Говори се, че освен боговете някога тук са си организирали кръжоци магьосници и мистици от всички страни.
Мястото е много красиво, на северозападния склон на острова. Сутрин от него виждаш изгрева, а вечер залеза. С много дървета и останки от древни времена и церемонии. И много козички. Музеят беше затворен и не успяхме да видим репликата на древногръцката статуя Нике от Самотраки, която сега е в Лувъра.
Говори се, че освен боговете някога тук са си организирали кръжоци магьосници и мистици от всички страни.
Мястото е много красиво, на северозападния склон на острова. Сутрин от него виждаш изгрева, а вечер залеза. С много дървета и останки от древни времена и церемонии. И много козички. Музеят беше затворен и не успяхме да видим репликата на древногръцката статуя Нике от Самотраки, която сега е в Лувъра.
На територията на светилището. Върху стари камъни се издигат останки от по-нов древногръцки храм.
Останките от каменен зид водят към върха.
Близо до светилището има и две средновековни кули
Дълго време се удивлявахме на добре подредените огромни камъни
Ама наистина огромни - как са ги дялкали, вдигали, напасвали...
На едно хълмче близо до светилището прекарахме последната си нощ на Самотраки. С рибаря и неговата лодка, залязващото слънце и очертанията на Тасос в далечината.
No comments:
Post a Comment