Първото стопче

Денят започва със сбогуване с Алконтар (Alcontar) и приятелите от Луната :)

Моята любима испанка Кунсол ни кара до Баса (Baza), за да застанем на пътя с раници, табелка и вдигнати палци. За първи път заедно. И както при всяко първо начинание - късметът е на наша страна :)

Бързо ни взема Фернандо, със Сеат Ибиза и хубава музика, и ни разказва за живота си на военен от специалните части и легиона. На 28 е, но вече има 10-годишен стаж при военните. Баща му и дядо му също са били легионери. Тримата му братя и единствената сестра - и те военни. Ама че фамилия с традиции!

Той чака детенце, момиченце, след два месеца - първото и за него, и за родата - но е категоричен, че малката няма да става военна. Не му харесва ролята на жените в армията и особено факта, че по време на дълги мисии са основен разсейващ фактор за мъжете.

Заплатата на Фернандо е по-малко от 1000 евро. Казва, че военните в Испания не живеят добре и след 45-годишна възраст остават на улицата. Родом е от Мелиджа (Melilla) - испанска територия в Мароко. Майка му е Мароканка, а бащата - испанец.

С Фернандо изминаваме повече от 250 километра и стигаме до Аликанте (Alicante), където е базата му.

Пием кафе и ядем кроасанче на една бензиностанция Repsol на северния изход на града. Целта ни за деня е Валенсия (Valencia) и нейният голям и хубав градски парк. Лъчо започва да пита всички коли дали са за нашата посока, но никой не е (или поне така казват). Само един моторист със сина си прави кръгче около нас и ни кани да се повозим четиримата на мотора до Валенсия :)

След около час такива питанки и опити да хванем кола от пътя, ставаме жертва на едни местни агенти, които ни измамват и ни прекарват до изхода на магистралата за Валенсия и Барселона срещу 15 евро:) А там чакаме около два часа на най-силния августовски пек - и то с лице срещу слънцето.

Все пак една жена-ангелче ни спасява от разтопяване пред машинките за плащане на магистралата - и ни кара на около 100 км южно от Валенсия, където прекарваме нощта на едно хълмче с изоставени лозя. Жената говори английски и разказва, че две години е работила в Албания по социални проекти на Европейския съюз и е пътувала и в Косово, Македония и Черна Гора. 

Обаче преди три години губи работата си заради кризата и изпада в депресия. Така решава да се измести от скъпия Мадрид в по-малко градче близо до Валенсия - и разбира колко малко всъщност ѝ е нужно, за да е добре и спокойна. И - хоп! - забременява - и успява да живее три години без работа до преди месец. Беше много сладка и щастлива жена! И освободена - щом с усмивка качи в колата си двама тъмни балканци, точно в страната, където стопът е най-мъчен*.

И така, жената-ангелче ни спира на бензиностанция Cepsa преди Валенсия, до отсечката за нейното градче.

Ние решаваме, че няма да стопираме повече за деня. Опитваме да сготвим, но газта свършва и изяждаме сурови и леко накиснати едни малки жълти топченца, които не знаем точно какво са... Аз бях много изморена от слънцето и припаднах на една пейка, а Лъчо отиде на разузнаване до бензиностанцията, а после на пазар за плодове и заленчуци. 

Избрахме за спане едно хълмче със замък. Ама не стигнахме до замъка, защото се стъмни. Но пък намерихме много грозде в изоставените лозя, както и много зайци, гилзи и дори едно ранчо със стотици кошери гълъби и няколко гълъбаря.

Настанихме се на една буренлива тераса встрани от пътечката, погледахме зарята по случай края на сезона на пристанищните фиести, хапнахме салата-ала-Лъчо с домат, краставица, авокадо, рукола, грозде и домашния зехтин на Кунсол и легнахме в палатката да се усмихнем още веднъж на звездите - които падат и които остават - преди да отпътуваме в страната на сънищатаа :)))

Оказва се, че от въпросния ден имам само една снимчица на залеза от буренливата тераска - малко преди пристанищната заря

И още една от сутринта - когато по светло слизахме надолу, за да хванем пак магистралата, се изненадахме щом открихме следи от Camino de Santiago чак тук, близо до Валенсия :)

* Оказа се, че преди години шофьор изнасилил стопаджийка. Медиите толкова много раздули случая, че травмирали испанците. И оттогава стопът е тегав.