February 07, 2017

Good morning, Vietnam

Сутрешната мъгла над Диен Биен Фу (Dien Bien Phu) все още не се е вдигнала. 
Около седем сутринта е.
Седнали сме на пейка на най-високата точка на града - 
Паметника на победата над французите, до който водят 300 стъпала.

Гледка към града от най-горното стъпало.

Нощувахме тук, в парка до паметника.
Лъчката излезе пръв от палатката малко след шест сутринта.
И още докато пишкал в храстите, грабнали го доброто утро и един симпатичен виетнамец, 
който го поздравил и настоял да се снима с него.

А после го повел към своите приятели - група младежи, които обикалят Виетнам на мотори Симсон през почивните дни около виетнамската Нова година.
И се започнали групови снимки - клекни, стани, залегни.
Извадили и домашна оризова ракия на изпроводяк - та нашето момче се прибра в палатката към шест и трийсет сутринта с еднолитрово пласмасово шише оризов опиат - и с голяма усмивка.

Лъчката, момчето и паметника

Бандата със Симсонките

Хоп! - и зеленото шише домашна оризова, която всъщност се оказа доста вкусна.

ххх

Диен Биен Фу е в северозападен Виетнам, на около 10 километра от границата с Лаос.
Това е първата ни спирка във Виетнам, до която стигаме на стоп от последното селце в Лаос в кола пълна с виетнамци.


Спираме на граничния паметник за снимка от двете му страни.


Диен Биен Фу е разположен в най-голямата оризова долина в тази част на страната.

А има и богата история. 
Известен най-вече с ключовата победа на виетнамските борци за независимост срещу френската армия през 1954. Поражението на французите идва след като местните разбиват двумесечната им обсада на града, известна като Виетнамски Сталинград.

Битката слага край на осемгодишната Първа индокитайска война, в резултат на което Франция се изтегля от колониите си във Френски Индокитай (включващ днешните Виетнам, Лаос и Камбоджа).
Едновременно с това Виетнам е разделен на северен (комунистически) и южен (подкрепян от американците).

Ние, разбира се, преди да стъпим на негова територия, никога не сме и чували за Диен Биен Фу и неговата славна история.

Щтрих от главната улица в града. 
Моторче до моторче до моторче.

ххх

След като сме изкарали спокойна нощ на терена на някогашните славни битки и обсади - и след като Лъчо в ранни зори е минал през фотосесия и изплакнал уста с оризова ракийка, събираме набързо палатката. 
Точно на време преди младият пазач на парка да се появи да мете алеите.
Все пак той надушва къде сме прекарали нощта и ни предупреждава, че е забранено.



Но ние вече сме готови да слезем към града - при нашите приятели с магазина за телефони.
Вчера купихме от тях един iPad, а после стана така, че им разказахме историята си - чрез Google Translate - и прекарахме с тях целия следобед.

Бяха много загрижени как така са ни ограбили в Лаос - това беше и причината да си купим iPad - бяхме останали без компютър, а аз исках да пиша някъде...

Поканиха ни да споделим обяда им - разни оризови новоговишни вкусотийки, зеленчуци, свинско, биволско, рибена разядка, биричка и плодове. 


А после ни дадоха пълна чанта храна за изпът.

Оказа се, че имат приятели, които днес пътуват посока Ханой и сега отивахме да разберем дали можем да стигнем до някъде с тях.

Магазинчето за телефони и неговите собственици. 
На по двайсет и няколко години са, но вече женени. 
Казваме им, че искаме да стигнем до Нова Зеландия някой ден и там да имаме бебе. 
Но те разбират, че вече съм бременна и ни се радват още повече.
Тогава споделят, че и те много искат детенце и вече известно време опитват, но засега не се получава.
Пожелаваме им скорошен успех от все сърце!

ххх

Следобед се натоварваме в голямата бяла кола на приятелите им - три момчета и едно момиче - и потегляме посока Ханой, столицата на Виетнам, която се намира на около 300 километра от Диен Биен Фу.

Чувстваме се прекрасно в тяхна компания, но се разбираме помежду си единствено чрез Google Translate на телефоните им. А той постоянно си прави шегички и често се оказваме изгубени в превода.
Затова и не става съвсем ясно къде всъщност отиваме и кога ще стигнем там, хихи! 
Но на нас точно така ни харесва.

Случва се така, че се разделяме с тези първи наши приятели след два дни път, след като сме изминали около 200 километра заедно. Те спират встрани от шосето, махат на един автобус за Ханой (който се оказва не със седалки, а с легла - много луксозен), плащат билетите ни и се сбогуват с нас.

По време на двудневното ни пътуване сме обгрижвани постоянно. 
През цялото време в колата към нас прииждат банани, сладки или месце от предните седалки.
Отказват да ни оставят да спим на палатка и ни настаняват в една от хотелските стаи, които са запазили. Нали е Нова година - навсякъде е пълно с хора.

Младежите много се забавляват да разказват на всички приятели по пътя как са ни ограбили в Лаос. Явно виетнамците нямат особено добро мнение за малките си западни съседи и не пропускат възможността да им се присмеят.

Също така всички бяха уведомени, че съм бременна и ме галеха по корема. 
След няколко неуспешни опита да обясня, че там няма бебе, аз се предадох и само се усмихвах и клатех глава. 

Цялата компания отблизо - по време на една от спирките ни за хапване.
Нищо, че в колата през цялото време също се дъвчеше по нещо.
Момчетата спираха тук-там, за да ни покажат богатствата и вкусотийките на виетнамската кухня.

Тук хапваме охлюви със сосчета и някакви пържени тестенца.

Майсторката на охлювите в малкото крайпътно ресторантче.
Явно много известно място, защото специално отбихме от пътя и проведохме няколко телефонни разговора, докато го открием.

Това пък е друга манджа-спирка - за супи с нудълс и месце или рибка - и за салатка.

ххх

Спираме в Сон Ла (Son La City) - на около 150 километра от Диен Биен Фу. 
Нашите приятели с колата имат нужда от почивка и хапване.
Ние също пийваме кафенце (от отлична еспресо машина) в хотелчето на техните приятели и отмаряме.

Пътуването е изморително, защото има много завои.
Планина след планина след планина! Красота!
Този Виетнам е уникален - от къде взе толкова много планини!

И е съвсем различно от Лаос. 
Там беше някак много по-бедно, прашно, мизерно.
А тук е по-весело и уредено.
Навсякъде има по нещо, което напомня и на България в миналото.
Около нас са всички социалистически емблеми и символи - гълъбчета на мира, петолъчки и венци, червени плакати със златни букви.


Хората са много спокойни, лежерни, благи.
Няма напрежение или раздразнение. Не те ангажират с нищо.
Много от тях са спонтанни - виждат ни, възкликват от изненада, казват по едно Hello и искат да се снимат с нас. И всичко това - с огрОООмни усмивки!

Още първите дни Виетнам влиза в сърцата ни и ни става любима страна!

На пазара в Диен Биен Фу, например, една жена разрошва с две ръце брадата на Лъчката!
Гръмва голям смях и се разнася по сергиите като песен!

Тук мъжете са кьосета, 
така че ние привличаме погледите и интереса на всички не само с европейските си черти, 
ами и с Лъчовата брада.

Тъкмо преди малко тази брада си намери майстора
точно пред хотелчето в Сон Ла.
Един много симпатичен дядо с прекрасна лъчезарна усмивка се опита да направи нова фризура на Лъчковото лице, по желание на последния.

Дядото просто си има стол за постригване на тротоара, 
инсталирал е голямо и хубаво огледало на стената на сградата и е сложил малко
первазче за машинките, ножиците и гребенчетата.

Обра с машинка бакенбардите на Лъчката, 
с ножица поофъка стърчащите косъмчета на брадата,
а после се опита да направи нещо с подивелите му коси, но...
просто отряза по някое връхче оттук-оттам, посреса го и се предаде.

Не искаше да вземе пари, защото са приятели :)

Момчетата и аз с интерес следим и документираме фризьорския процес.

Всички се забавляват безкрайно,
но фризьорът запазва самообладание пред буйната балканска брада.

В резултат на което всички са щастливи - и красиви ;)

За справка на снимката долу - косите, брадите и космите в ушите на Лъчо в деня, в който пресичаме виетнамската граница:


ххх

На втория ден от пътешествието с бялата кола се събуждаме в едно хотелче в Мок Чау
(Moc Chau) - планинско градче все още в провинцията Сон Ла, което явно е много известно сред местните.

Нашите приятели искат да посетят специален парк - 
нещо като огромна цветна градина с разни странни съоръжения - който не успява да ни впечатли.
Но пък виетнамците се радват като деца и нон-стоп си правят снимки във всяка отделна цветна лехичка. Същото вече бяхме забелязали и в Тайланд.
Хората изпадат в екстаз в тези изкуствени цветни паркове, 
в които ние не намираме нищо интересно и красиво. 
По-скоро се прехласваме по природата наоколо и се тюхкаме как са остригали планината, 
за да построят нещо такова...

Но все пак се присъединяваме към нашите приятели и си правим много снимки :)

Moc Chau Happy Land


 Може пък да се впечатлите и вие :)


Самият парк беше все още в стореж и се виждаше, че ще се разширява.
Как ли ще изглежда след година-две...


No comments:

Post a Comment