Това е един разказ без снимки,
защото някъде по пътищата на Азия изгубихме много от снимките си от Виетнам.
Начало.
защото някъде по пътищата на Азия изгубихме много от снимките си от Виетнам.
Начало.
Последният ден на февруари е.
Вземаме си сбогом с нашия нов и прекрасен приятел Антон от България
и съвартирантката му, виетнамката Хъни.
Вземаме си сбогом с нашия нов и прекрасен приятел Антон от България
и съвартирантката му, виетнамката Хъни.
И тръгваме на юг, към Далат (Da Lat).
От Хой Ан (Hoi An) бързо ни взима един възрастен,
много сериозен господин със стара бяла KIA.
много сериозен господин със стара бяла KIA.
От касетофончето на колата през целия път звучат нещо като пионерски маршове.
Ние често се споглеждаме, усмихваме се и потъваме в спомени.