Merhaba from Marrakesh

За първи път в марокански влак - по линията Маракеш (Marrakesh)-Казабланка (Casablanca).
Много съм доволна! Купетата приличат на българските, но по-чисти. В тоалетните има вода, сапун и тоалетна хартия, червена, и няма миризма.

През прозореца - жълтеникаво-кафеви пясъчно-каменни равнини - тук-там с някое храстче и стадо овце или кози (какво точно пасат.. не знам) и много ферми за кактуси. Хората тук берат плодовете им и ги продават. Голям деликатес! Хубави са, когато са още зелени, а почервенеят ли - вече е късно.

В стария Маракеш всичко е пазар

Ибрахим

Цял ден бездействаме на терасата на Ибрахим и Рашид на плажа в Агрод (Aghroude) - малко рибарско градче, което се намира на север от пълния с немски и английски сърфисти и туристи Тагазут (Taghazout).

Сега Рашид реже на много, много дребно домати и лук за салата (типичен марокански метод), а Ибрахим е осолил сардините и, докато чака скарата да загрее, пуши поредна порцийка киф с миниатюрната си луличка.

Ахмет от долината на Рая

Ахмет е артист. Прави скулптори от дърво и ги продава на туристите в Парадайс Вали (Paradise Valley). По цял ден седи на сянка в началото на пътеката, която води към реката и изворчето, и дялка красиви парчета кедрово или арганово дърво. А до него си почива едно щъркелче и му прави компания.

Ахмет е слаб, с прошарена брада, бяла шапка и черни слънчеви очила. Изглежда на около 50, но може и да е по-млад. Ужасно увлекателен събеседник, с хубав, дълбок глас и широка усмивка. Веднага ни става любимец. И всяка вечер го чакаме с нетърпение да се отбие край нашия огън на път за вкъщи.

Morocco's Paradise Valley

Парадайс Вали е първата ни истинска спирка в Мароко, някъде в най-югозападния ъгъл на Големия Атлас (the High Atlas Mountains). На прага му ни посреща цивилизацията, в не особено симпатичния й вариант. Но ние упорито крачим отвъд отъпканите пътечки и наистина намираме рая - или по-скоро той нас, и ни оплита в аргановите си мрежи за няколко седмици.

Момчето, което говори с въжето

Някъде около най-западната точка на Европа има един малък, див плаж с красиви скали и големи вълни. Там срещнахме нови приятели - чудни хора, които обикалят света с микробусче, търсят живописни места с високи скали, за да ги изкатерят и закачат за тях едно въже, та после да ходят, танцуват и скачат по него - и разбира се мнооого да падат, ама не до долу :) Нещо, което се казва highlining.. 

Почивчица в Castelldefels

Вече сме в Castelldefels - две спирки с влака на юг от Барселона - на един голям плаж с малка горичка от средиземноморски борове, между които сме опънали хамаците и катуна :)

Пристигнахме преди няколко дни след прекрасен стоп - около 500 километра във ВИП кола - чисто нов 8-местен мерцедес с черни стъкла и шофьор с кoстюм :) Шофьорът ни се казваше Мустафа от Сенегал и работеше в rent-a-car компания в Швейцария. Беше на мисия - да вземе колата от клиенти от летището в Аликанте и да я върне обратно чак до Женева.

Така се случи, че част от този дълъг път Мустафа сподели с нас - първите стопаджии в живота му. Като разбра как живеем и че пътуваме дори без карта - нарече ни артисти :) Няколко пъти :)))

Първото стопче

Денят започва със сбогуване с Алконтар (Alcontar) и приятелите от Луната :)

Моята любима испанка Кунсол ни кара до Баса (Baza), за да застанем на пътя с раници, табелка и вдигнати палци. За първи път заедно. И както при всяко първо начинание - късметът е на наша страна :)

Бързо ни взема Фернандо, със Сеат Ибиза и хубава музика, и ни разказва за живота си на военен от специалните части и легиона. На 28 е, но вече има 10-годишен стаж при военните. Баща му и дядо му също са били легионери. Тримата му братя и единствената сестра - и те военни. Ама че фамилия с традиции!

Той чака детенце, момиченце, след два месеца - първото и за него, и за родата - но е категоричен, че малката няма да става военна. Не му харесва ролята на жените в армията и особено факта, че по време на дълги мисии са основен разсейващ фактор за мъжете.