Dubai - to fly or not to fly

В Дубай кацаме след 3-4 часово закъснение заради гъста мъгла. 

Самолетът се върти около час над Персийския залив, докато чака огромната опашка от кацащи самолети.

На летището ни бият безплатен печат за излизане. Имаме почти двайсет часа престой до полета за Банкок и искаме да ги оползотворим.

Обменяме около $20 и почти веднага похарчваме две трети от тях за транспорт. 

Автобус, метро, пресичаме канала в източен Дубай с лодка и тръгваме пеша към плажа.

Кестенчета за пране

Кестените са като натурален сапун, 

тъй като са нещо като роднини на сапуненото дърво.

Това научих от Марк - един нов приятел, който ни приюти за няколко дни в Тбилиси. Изпрахме дрехите си в пералнята му и се влюбих в неговия прах за пране.

Хапка от Кавказ

Така се случи, че отхапахме малко от зимен Кавказ. 

И въпреки че беше много студено, хапката ни хареса. Замечтахме се колко ли красиво ще е да побродиш из тези места лете, когато денят е дълъг, слънцето топли и можеш да замръкнеш, където те свари нощта, без да рискуваш да замръзнеш в палатката.

3. Самотраки - богове, магьосници и не само

През април на Самотраки все още няма туристи. Лесно можеш да забележиш местните и да се сближиш с тях - както и те с теб. В Терма повечето къщи са за гости и са празни. На няколко места правят ремонт и се подготвят за сезона. Таверните не работят, но ние все пак намираме най-яката - "Ксения" (ταβερνα “ΞΕΝΙΑ”), и се влюбваме в собственика й, Стелиос - както и той в нас.

2. Самотраки отблизо

Запознахме се с чинарите чак на сутринта. Първата сутрин на Самотраки.
Тогава дойдоха и козичките, които са навсякъде.
По-късно ни разказаха, че те са най-голямата напаст за острова, защото изяждат младите дръвчета и вече от години Самотраки се обезлесява. Старите дървета умират, стръмните планински склонове се оголват и обилните дъждове лесно отмиват почвата.

1. С колело до Самотраки

Едни приятели казаха, че остров Самотраки (Samothraki или Samothrace) е пълен с огромни чинари, и ние решихме да им вземем колелата и да отидем до там. За мен щеше да е първо извънградско пътешествие с колело.

Приказки от кедровата гора на Азру в Мароко

Лежим на югозападния склон на хълмчето с лагера ни и се припичаме на слънце.
Ядохме мандарини и пихме чай. Лъчо е втори ден с висока температура и е постоянно с двете си джелаби (djellaba). А аз съм на път да се разболея, но трябва да се държа и да изчакам първо той да оздравее.

Остава ни само още седмица в Мароко. Лека-полека се придвижваме към летището в Рабат. Вече сме от северната страна на Атлас - в кедровите гори над Азру (Azrou).

Червената пустиня на Мароко

Червената пустиня на Мароко сбъдва мечтите на малките и на порастналите деца. 

Откъсва те от това, което мислиш, че си или не си - и те превръща в пясък, слънце, луна и звезди. 

Пустинята ставаш ти. 

Ти си златната земя и синьото на небето. Изгряваш и залязваш със слънцето. Пълнееш и отслабваш с луната. А понякога откриваш принц - или роза - с които да сричаш приказките на песъчинките и ребусите на нощното небе.