За първи път в марокански влак - по линията Маракеш (Marrakesh)-Казабланка (Casablanca).
Много съм доволна! Купетата приличат на българските, но по-чисти. В тоалетните има вода, сапун и тоалетна хартия, червена, и няма миризма.
През прозореца - жълтеникаво-кафеви пясъчно-каменни равнини - тук-там с някое храстче и стадо овце или кози (какво точно пасат.. не знам) и много ферми за кактуси. Хората тук берат плодовете им и ги продават. Голям деликатес! Хубави са, когато са още зелени, а почервенеят ли - вече е късно.
Много съм доволна! Купетата приличат на българските, но по-чисти. В тоалетните има вода, сапун и тоалетна хартия, червена, и няма миризма.
През прозореца - жълтеникаво-кафеви пясъчно-каменни равнини - тук-там с някое храстче и стадо овце или кози (какво точно пасат.. не знам) и много ферми за кактуси. Хората тук берат плодовете им и ги продават. Голям деликатес! Хубави са, когато са още зелени, а почервенеят ли - вече е късно.
В стария Маракеш всичко е пазар
След три нощувки на терасата на покрива тази сутрин напуснахме Rainbow Hostel в Маракеш и се разделихме с прегръдки и пожелания за нови срещи с ангелчето Мохамед и неговия колега Педро.
Снощи в цветното холче, на свещи, Мохамед и негов стар приятел от родния Тизнит (Tiznit) свиреха и пееха гнауа музика (gnawa music). Беше вълшебна вечер! Лъчо тъкмо беше спазарил едни берберски барабанчета (там-там) на улицата за 100 дирхама (около 10 евро) - та се включи в концерта на момчетата. А те си имат и своя гнауа група - ама нали не й записах името на момента, всичко изчезна в миналото.
Снощи в цветното холче, на свещи, Мохамед и негов стар приятел от родния Тизнит (Tiznit) свиреха и пееха гнауа музика (gnawa music). Беше вълшебна вечер! Лъчо тъкмо беше спазарил едни берберски барабанчета (там-там) на улицата за 100 дирхама (около 10 евро) - та се включи в концерта на момчетата. А те си имат и своя гнауа група - ама нали не й записах името на момента, всичко изчезна в миналото.
Разделихме се и с нашия приятел Weldemeyer (или Владимир) - немец, роден и живял 12 години в Киргизтан. Той ни разказа за пътешествията си из Азия и Русия - и ние започнахме да чертаем план за влак от Москва до Байкал и надолу през Монголия към Китай и Индия и така нататък...
Преди това с немеца Владимир кръстосвахме центърчето на медината (стария град), като се завъртяхме за по-дълго около щанда за чай "берберска виагра", а после опитахме дребните, белички марокански охлюви и хапнахме по една традиционна доматена супичка с леща, нахут и още какви ли не варива. Вкусотийки!
А навсякъде около нас се вихреше жива гнауа музика. Ето това клипче в интернет е направено точно на същия площад горе-долу по същото време. Цялата рода гнауа музиканти излизат на улицата и свирят, пеят и танцуват, непрестанно въртейки с глава дългите пискюли на специалните си шапчици. И тук една от най-известните гнауа песни :)
А навсякъде около нас се вихреше жива гнауа музика. Ето това клипче в интернет е направено точно на същия площад горе-долу по същото време. Цялата рода гнауа музиканти излизат на улицата и свирят, пеят и танцуват, непрестанно въртейки с глава дългите пискюли на специалните си шапчици. И тук една от най-известните гнауа песни :)
Rainbow Hostel има защо да е rainbow :)
Залезите над Маракеш са космически. А покривите са най-доброто място да им се насладиш.
Чаршиите са пълни със светлини и цветове
Оказахме се в Маракеш точно по време на международния им филмов фестивал и всяка вечер на един огромен екран на медината прожектираха по някоя класика като Кръстникът и Взвод. Ама ние не успяхме да стигнем до прожекциите - все бяхме заети или с ядене, или с пиене, или със сладки приказки и откривателски обиколки из малките улички.
Рецептата за прословутия чай берберска виагра
No comments:
Post a Comment