Dubai - to fly or not to fly

В Дубай кацаме след 3-4 часово закъснение заради гъста мъгла. 

Самолетът се върти около час над Персийския залив, докато чака огромната опашка от кацащи самолети.

На летището ни бият безплатен печат за излизане. Имаме почти двайсет часа престой до полета за Банкок и искаме да ги оползотворим.

Обменяме около $20 и почти веднага похарчваме две трети от тях за транспорт. 

Автобус, метро, пресичаме канала в източен Дубай с лодка и тръгваме пеша към плажа.

На лодката срещаме бизнесмени от Оман дошли на разходка в Дубай.
Казват ни да посетим и тяхната страна, защото била много красива.

В Дубай e задушно и много влажно. Около 25-30 градуса. Огромна разлика с грузинската минус двадесет и пет градусова зима, от която идваме. 

Цветовете на залеза се оглеждат в Бурдж Халифа (Burj Khalifa) и ни хипнотизират. 

Блестящата игла е пробола като неуловим мираж натежалото от влага небе.

Мамят ли ни заспиващите лъчи на слънцето или това наистина е най-високата сграда в света.

За нас Дубай е странен град.

Колко много и голяма човешка намеса, за да се превърне пустинята в бетон и морето в пустиня. Навсякъде има пясъци или следи от тях. Дори на кръговото цветята са посадени в пясък и имат капково напояване.

Виждаме осанките на небостъргачите в далечината. 

Впечатляващи са, но нас не ни привличат особено.

Искаме да намерим плаж с палми и да поспим.

Дълго време не успяваме да излезем на плажа. Излазите към морето са затворени заради строежи на правителството, някъде около местоположението на архипелага Свят (The World archipelago). Навсякъде се виждат кранове и строежи.

И много коли - всички нови и огромни. Огромни пътища и магистрали дори в града. Много туристи.

Хората тук ми харесват. Няма стрес.

Усмихват ти се веднага щом кръстосаш поглед с тях. Огромните джипове винаги ни правят път, дори и да няма пешеходна пътека. Всички са любезни и искат максимално да помогнат, ако попиташ за нещо.

В кафето се заговарям със симпатично момче от Непал.
С усмивка ми пълни бутилката с вода за пиене. Няколко пъти. 

Работи в Дубай, за да помага на семейството си. 

Не му харесва, липсват му планините, но казва, че това е правилното решение.

Баща му е бивш журналист, един от най-добрите в Непал. Сега е пенсиониран и пише книги.

Най-сетне намираме плажа, благодарение на упътванията на момчето от Непал. 

Пътуваме доста дълго с автобус, за да стигнем до мястото, където плажът е отворен. Налага се да се качим в автобуса, без да плащаме билет, за да имаме достатъчно парички да се върнем до летището. 

Бурдж ал-Араб, един от най-високите хотели в света, наднича зад акостиралите яхти.  Сам той акостирал на изкуствен остров.

Пристигаме на плажа час преди залеза. 

Няма много хора - повечето са западни туристи. Всички са по бански или се къпят с дрехи. Само ние сме добре облечени и дори се завиваме щом лягаме на пясъка. Двудневното неспане си беше казало думата.

Малко преди да се скрие, слънцето ни разкрива очертанията на Атлантис, останал невидим за нас през деня.

А на летището ни чака нещо грандиозно...

Гъстата мъгла трае вече няколко дни и полетите се нижат с огромно закъснение. Някои са отказани и има много изнервени хора.

Самолетът ни за Банкок е пълен с руснаци и украинци - някои от които доста пиянички. И доста подлютени от вероятността да не могат да излетят към плажовете на южен Тайланд вече втори ден.

Качваме се на самолета уж навреме, но щом сядаме, пилотът съобщава, че има повреда и не можем да излетим. Трябва да сменим самолета, защото поправката ще отнеме доста време.

И циркът започва.
Пияничките тръгват да буйстват и да си търсят правата. Да псуват на отличен руски. Трябва да се върнем пак на летището и да чакаме - а там е пълна лудница, защото пътници от други полети на flydubai също налитат на бой.

Двама с Лъчо сме мирни хора и вместо на бой, най-хладнокръвно налитаме на бизнес ложата на flydubai. Вмъкваме се без проблем в суматохата и успяваме да хапнем и пийнем по нещо.

След три-четири часово чакане отново се качваме на същия самолет, вече поправен. А междувременно информационните табла на летището просто съобщават, че полетът ни е излетял навреме.

Още в автобусчето към самолета става ясно, че пияничките руснаци и украинци са се изнервили още повече и са станали доста агресивни. И не само на думи. След излитане, стюардите арестуват един от тях - вързват го с някакви каиши подобни на свински опашки. 

Положението ескалира, когато пияничкият започва да вика, а една жена да снима с телефона си. Оказва се, че е жената на пияния.

Това вбесява иначе спокойните стюарди и те заплашват да обърнат самолета обратно към Дубай. Аз също се заразявам от всеобщата невроза и едва се сдържам на мястото си. Всичко ми се струва абсурдно. Особено във въздуха. 

Ставам и отивам да кажа една добра дума на стюардите. Потупвам пияничкия по рамото и му казвам благодаря, а той ме поглежда без да ме вижда. 

Слава богу след тази точка на кипене страстите бързичко се успокояват. Пияничките сладко заспиват, а самолетът продължава напред със стотици километри в час.

Стюардите сервират топла манджа. Става приятно и уютно. Трезвите главици също започват да клюмат.

И след всички перипетии, и около шест часа спокойствие, успяваме да кацнем живи и здрави в Банкок :)

Бурдж Халифа доминира небето със своите стройни 828 метра. 

Строежът й отнема пет години и около $1.5 милиарда. Открита е официално през януари 2010. 

Бурдж Халифа държи много рекорди по височина, включително за най-висока джамия (158-ми етаж) и най-висок плувен басейн (76-ти етаж). Асансьорите й са най-бързите в света - изминават 18 метра за секудичка.