December 05, 2015

Ибрахим

Цял ден бездействаме на терасата на Ибрахим и Рашид на плажа в Агрод (Aghroude) - малко рибарско градче, което се намира на север от пълния с немски и английски сърфисти и туристи Тагазут (Taghazout).

Сега Рашид реже на много, много дребно домати и лук за салата (типичен марокански метод), а Ибрахим е осолил сардините и, докато чака скарата да загрее, пуши поредна порцийка киф с миниатюрната си луличка.

Терасата е уникална! С големи прозорци без стъкла - всичко в синьо. През тях се вижда само пясък, два-три шезлонга с чадърчета (бизнеса на момчетата) и океанът с вълните и рибарските лодки.

Ибрахим ни показва своя киф, който смесва с листа тютюн - съвсем натурално :). Обяснява, че районът на най-добрия и най-чист хашиш е Шевшауен (Chefchaouen), северно Мароко. Оттам нататък всичко се размесва с фармация и разни боклуци и става опасно - особено за главата и особено на сутринта. Изтупват полена от растенията и го събират - това е хашишът. Остава самото растение, което наричат киф.

Озовахме се при Ибрахим след като си тръгнахме от Paradise Valley и се бяхме запътили към едно диво плажче близо до Имсуан (Imsouane), друг известен сърфистки курорт. Обаче замръкнахме посредата на пътя и слязохме на плажа да погледаме залеза и опънем палатка. Там Ибрахим тъкмо събираше шезлонгите и ни покани на чай, а после и да погостуваме и пренощуваме на неговата тераса. Останахме две вечери.

Нашият нов приятел има раста до кръста и всички в околията го познават, защото е единствен - Ибрахим Растата. Има и деформация на единия крак, който е по-къс, а стъпалото му е изкривено навътре и много мъничко. Но всяка вечер бяга по брега, веейки расти и клатушкайки се малко повече на едната страна - красиво е да го гледаш. 

Разказа ни своята история, която е историята на много марокански младежи. Наричат ги, дори те самите се наричат така, beach boys. Момчета, които мечтаят да станат европейци и затова се опитват да си хванат за гадже някоя от западноевропейските туристки, които зиме и лете скучаят по безкрайните мароканските плажове. Мароканците са млади, симпатични, с хубави, здрави тела - а туристките най-често доста по-старички и не много стройнички...

Ибрахим е на 33 и досега два пъти е имал връзки с по-възрастни западноевропейки - последния път с 20 години по-голяма от него германка. Това ставало и с мълчаливата подкрепа на семейството му, което се надявало, че щом синът им се озове в Европа, паричките ще завалят и животът им ще се оправи.

Преди няколко години обаче Ибрахим осъзнава, че всички тези европейски блянове са само илюзия и решава да остане в Мароко, където се чувства щастлив. Започва свой бизнес заедно с приятели - вземат с концесия плажа под тераса му и раздават шезлонги на туристите, като едновременно с това се грижат за чистотата наоколо и за безопасността на хората в морето. Казва, че има много туристи и по време на сезона едва смогват с работата, но пък и тогава са най-щастливи. 

Но тази година, както се оплакват из цяло Мароко, е доста слабичка. По-малко европейски туристи, почти наполовина, най-вероятно твърде уплашени да посетят една мюсюлманска страна след бомбите в Париж през ноември.

За Ибрахим и неговите приятели друго предизвикателство са и новите държавни такси за плажа. За тази година са платили концесия от само 300 евро, но за следващата сумата е скочила на цели 3000!

Залезите на плажа на Ибрахим

Поглед от терасата на Ибрахим

След цяла нощ в океана, рибарските лодки акостират на брега и изпращат рибарите и техния улов на рибното пазарче

Крайбрежен рибарски дом
                                        
 
Сините лодки и оранжево-жълтия рибен пазар на Агрод

И Килопатра си почива след тежка нощ :)

No comments:

Post a Comment