March 01, 2017

Един кореец във Виетнам

Сонг Мин е на 42. Родом от Южна Корея.
Взима ни на стоп на път за Далат (Dalat), планинско градче в южен Виетнам.

Казва, че приличаме на холивудски звезди.
И ако пътуваме на стоп в Корея, няма да имаме проблем,
защото всички са отворени и гостоприемни като него.
Много, много харесват бели хора и искат да се докоснат до тях.

От друга страна към чернокожите били доста скептични и дръпнати.
Страхуват се от тях заради цвета на кожата им.


Сонг Мин отива в Далат на меден месец със симпатична виетнамка, по-млада от него с 20 години.
Срещат се на живо само веднъж преди сватбата - след краткотрайно интернет запознанство на специален сайт за венчавки между корейци и виетнамки.

ххх

Но ето как започва нашето чудновато запознанство с тази двойка...

ххх

Първи март е.
Първият ми първи март без мартеници.

Събуждаме се в полето до пътя - до едно кръгово за Сайгон и Далат, някъде в южен Виетнам.
Правим йога, хапваме овесени ядки, събираме катуна и отиваме към голямото кафене на кръстопътя да пием кафе. И да акам :)

Започваме да стопираме малко преди обяд.
Веселички, в разкошно настроение.
Веднага спира един джип с много момчета, но шофьорът иска 300000 донга (около $13) и ние отказваме.

ххх

Странно е да стопираш във Виетнам!
Шофьорите ти бибиткат и махат развеселени,
но не спират.
Сякаш не разбират, че ги молиш да те закарат до някъде,
а мислят, че имаш специална мисия да стоиш край пътя, за да ги поздравиш и да им пожелаеш на добър час.

Понякога ти е много забавно, ама друг път си уморен, досадно ти е и се ядосваш.
Иска ти се най-сетне да мине някой нормален човек,
който да те разбере и да спре.

ххх

След малко спира VIP микробусче.
Вътре има само двама пътници - мъж, който веднага ни прави място, и спяща жена -
плюс шофьорът им.

Мъжът се представя като Сонг Мин от Южна Корея
и казва, че пътува на меден месец с жена си - спящото момиче.

Разпитва ни какви сме, що сме и посочва раниците ни.
Щом разбира, че сме пътешественици - нямаме много пари и спим на палатка,
отсича, че в Далат ще плати две нощувки в хотел за нас - "там няма да опъвате палатка" - и ще ни почерпи с обяд, вечери и закуски и през двата дни.

И ние приемаме с усмивка,
 все още омагьосани от вчерашната случка с пътниците от автобуса, които ни дадоха пари!
А сега и този кореец с хотела и храната!
Съдбата постоянно ни праща ангелчета в точните моменти!
Уникална е!

Скоро разбираме, че сме постъпили правилно, като сме приели предложението на Сонг Мин,
защото Далат се оказва не наше място.

Към него ни теглеше копнежът по виетнамското кисело мляко с Bacillus Bulgaricus и
разнообразието от плодове и зеленчуци, благодарение на умерения микроклимат в региона.

Още си пазим пластмасовите бурканчета - голямо и малко - от виетнамско кисело млекце.
Подсладен и неподсладен вариант.

ххх

Далат се намира на 1500 метра надморска височина в южната част на т.нар. Западно плато.
Природата е планинска, а климатът умерен.
Изоставили сме тропически Виетнам някъде долу по безкрайното крайбрежие.

Наричат Далат още Града на хилядите борови дървета,
заради красивите средиземноморски борове, които го заобикалят.
Известен е и като Градът на вечната пролет - заради умерения климат почти през цялата година.
Вечерите са хладни и пълни с въздух.

Някога французите са оценили достойнствата на мястото.
Основали Далат в началото на 20 век като планински курортен център - с хотели, санаториуми, голф игрище, паркове и вили. Без заводи и промишленост.

Днес това все още е много туристически град - особено за виетнамците.
Далат е най-популярната дестинация за младоженци. И е много скъп.
В центъра има огромни булеварди, голямо езеро с алейки и разни футуристични сгради, кафета, както и шопинг център.

Много места са в стил Дисни Ленд, но местните хора са очаровани от тях - паркове, градини, фонтани - и им се радват като деца.

Оказва се, че градът е и родно място на най-известния чай от артишок в света.
Ние влизаме в крак със световната мода и си купуваме голям пакет чайчета.
Артишокът, който отдавна е сред любимите ми зеленчуци,
подпомага метаболизма и така прави чудеса за тялото :)

ххх

Пристигаме и спираме да обядваме в ужасно скъп и ужасно грозен ресторант.
Зеленчуковата супа е 90000 донга при нормална цена от 15-20000.
Ние се възмущаваме, но кореецът казва, че няма нищо против такива цени, тъй като са в пъти по-ниски от тези в родината му.

Жена му не слиза с нас, а продължава към хотела, защото е изморена.
Сонг Мин прави физиономия и казва, че виетнамците са много мързеливи и искат да спят по цял ден.

По време на обяда ни разказва историята си.
Живее в Улсан (Ulsan), седмия по големина град в Корея с население над един милион. Има ресторант за корейска храна, главно месце на барбекю, точно до фабриката на Хюндай в града.

Срещнал на живо новата си жена през януари - и три дни по-късно сключили брак.
Нещо като брак по сметка.

Бил женен преди това, но се развежда.
А в това положение в Корея е много трудно да се ожениш повторно.
Казва, че жените там не гледат с добро око на разведените мъже - особено пък ако нямат много пари.

Затова прибегнал до услугите на корейската сватбена индустрия,
както той се изрази.
Тя му дава възможност да срещне жени от Виетнам, които искат да се омъжат за корейци.
Без да се интересуват от тяхното минало.
Колкото до парите, предполагам, че за виетнамския стандарт дори един беден кореец е богаташ.

Сонг Мин се срещнал с общо четири виетнамки онлайн
и харесал най-много сегашната си жена. Казва, че е взаимно. След брака им през януари, сега се срещат едва за втори път и меденият им месец ще трае само осем дена.

После той се връща в Корея и не планира да дойде пак във Виетнам,
защото докато го няма, бизнесът му не работи. Ще чака невестата да отиде при него.

Но за да вземе виза за Корея, момичето трябва да положи изпит по корейски език.
Тя учи корейски вече шест месеца - явно оттогава датира интересът й да се омъжи за кореец,
но все пак не е могла да мине успешно последния тест.
Следващият изпит е чак след месец.

Виждаме я вечерта и вечеряме заедно на цветното нощното пазарче.
Вече е отпочинала и в настроение да се запознаем. Но след вечеря пак се уморява и си тръгват. Много красиво момиче - изглежда на 18, а е на 22.

Ето го пак прословутото кисело мляко, този път сервирано в малки стъклени бурканчета в едно от заведенията, в които хапваме със Сонг Мин и жена му.

ххх

Следващият ден е последен за нас в Далат.
Прекарваме по-голямата част от него със Сонг Мин.
Жена му идва само за малко за вечеря. После той я изпраща до хотела, защото е уморена,
и се връща при нас.

Постоянно ни задава въпроси и се впечатлява от всичко, което правим.
Как така не ядем месо, защо толкова много обичаме салата и зеленчуци - той такова чудо не е виждал до сега!
И какви са тия сушени плодове и ядки, които са ни толкова ценни за пътя.

Разхождаме се из пазара и той иска да ни купи от всичко, за да не останем гладни.
Обясняваме, че няма как да носим толкова много, защото раниците ни вече са много тежки.
Но все пак взимаме малко фурмички, сушени сладки картофки, манго и най-различни ядки.

Сонг Мин застава до сергията, посочва желаното нещо и е готов да плаща.
Ние едва го удържаме, когато търговците поискат нереално висока цена, и
започваме да се пазарим, докато не стигнем до поносима цифра.
А за него всичко това е странно и излишно :)

На изпроводяк е много тъжен.
Казва, че сега без нас остава сам и ще му е много скучно
(нищо, че е в меден месец),
както и че вече много му липсваме :)

Питаме го кога пак ще има ваканция.
Казва, че следващата отпуска ще е чак догодина,
когато планира да посети Европа за една седмица.

Питаме къде в Европа смята да отиде.
А той отговаря:
"Навсякъде. Европа е толкова малка!"

No comments:

Post a Comment