Разходка с лодка в Лаос

Ако мечтаеш да пребродиш с лодка

някоя земя, то Лаос със сигурност ще сбъдне твоята мечта. 

За разлика от всички свои съседи, Лаос няма излаз на море.
Затворен е между Китай, Виетнам, Камбоджа, Тайланд и Мианмар - а всички те се славят с безкрайни пясъчни плажове, острови, островчета и топли азиатски морета.

Лаос е различен.
Тук чужденецът не идва, за да почива, а за да пътува. Особено с мотор.
Но задължително и с лодка - по майката на всички води, Меконг, или по някое нейно ръкавче.
А тук те са много.



Река Оу (Nam Ou) се влива в Меконг в северен Лаос.

Лаос е два пъти по-голям от България, но населението му е малко по-малко от седем милиона. Целият е в планини и реки, подобно на нашата родина. Но статистиката* казва, че в Лаос водата заема 2% от цялата територия, докато в България е едва 0.3%.

За европейските стандарти тук е много евтино (е, за българските не чак толкова много) и затова почти няма чужденец, който е дошъл в Лаос и не се е качил на лодка. Много туристи така прекосяват и границите - особено на север с Тайланд и на юг с Камбоджа.

Друго богатство на Лаос, както и на много от страните в Азия, са етносите.
Откъснати от цивилизацията племена, които водят примитивен живот тук-там из планините. Живеят в малки селца, до които водят само планински пътеки.

До някои от тези селца се стига единствено с лодка по реката.
И към тях вече се стича не малък поток от туристи.

Нямаш нужда от водач, за да ги намериш.
Питаш да те упътят и тръгваш по прашния планински път.
Когато пристигнеш, можеш да останеш да пренощуваш при някое семейство, което и ще те нагости. Всичко това срещу скромно заплащане. Така нареченият 'home-stay' туризъм - много популярен начин за пътешестване из Азия.

Най-голямата част от туристите в Лаос са французи.
Сигурно е нормално щом Лаос е част от бившата колония Френски Индокитай, заедно с Виетнам и Камбоджа. Толкова често срещаме големи или малки групи французи, че си мисля, че Франция по това време на годината сигурно е празна.

Това е типична туристическа лодка с шарени сенници. 

Шофьорът е отпред, зад него обикновено са натрупани една върху друга големите раници, а отзад се разполагат, или сгъчкват, развълнуваните туристи. 

 Тук сенниците са дръпнати и туристите търпеливо чакат приключението да започне.

А местните хора са натоварили багажа си в чанти и чували и елегантно балансират върху люлеещата се лодка с кори яйца.

Река Оу, по която пътуваме ние, е една от най-важните реки в Лаос.
Извира от най-северното ъгълче на страната и се спуска почти 500 километра на юг, за да се влее в мощната Меконг малко преди Луанг Прабанг.

Ние се движим на север, срещу течението.
Първо пътуваме с лодка между две селца разположени на около час плаване едно от друго - от Нонг Кяу (Nong Khiaw) до Муанг Нгой (Muang Ngoy).

Бунгалца за туристи са накацали по бреговете на Нонг Кяу. До това село води пътят от Луанг Пранг, но не продължава отвъд него. Трябва ти лодка, ако искаш да продължиш към Муанг Нгой.

Муанг Нгой. Група будистки монаси греят като зрели портокали 

сред зелено-синия планинско-речен пейзаж, докато чакат лодката си далеч от тълпата туристи. 

След почти седмица престой в оризовите поля и джунглата над Муанг Нгой, правим сегашното второ пътешествие с лодка - много по-дълго, за да се изкачим още по-насевер и да преминем към Виетнам.

Миниатюрното пристанище на селцето е препълнено, но повечето хора пътуват в посока обратна на нашата - към Луанг Прабанг. Почти няма желаещи за насевер и продавачът на билети иска по-висока цена.

Малко по-късно мнозинството вече е натоверено на препълнени лодки и пътува на юг към Луанг Прабанг. А сред нас, малцинството запътило се насевер, настава смут, след като разбираме, че са ни прекарали да платим повече пари.

Ние, българчетата, сме платили по 50% отгоре, а едно английско семейство - чак четири пъти нормалната цена за чужденци! Започваме да се бунтуваме, но за да се измъкнат, без да ни връщат парите, бизнесмените-лодкари ни разпределят в отделни лодки като вип гости.

Местните търговци в Лаос са уникално безочливи към чужденците по отношение на цени.
Няма пазарене, както е във всички съседни държави.
Тук хората са толкова настървени и покварени от туристическата индустрия, че успяват да вгорчат преживяването и на най-големите приключенци. Това английско семейство например - мъж, жена и момиченце на 8-9 години и то с голяма раница - казаха, че са вбесени от надутите цени и отношението, затова съкращават наполовина престоя си в Лаос и отиват към Виетнам. 

Нашата разходка с лодка

В лодка по река Оу сме. Вече почти четири часа.
Пътуваме само двама и имаме симпатичен, млад шофьор, който умело върти руля, цепи вълните с лекота и с усмивка приема чаша от нашето зелено тайландско чайче, а в замяна ни черпи шепа вкусни сушени водорасли със сусам.

Раничките ни също са щастливи, че този път цялата лодка е само за тях!

Много е приятно!
Едно от най-хубавите неща, които можеш да направиш в Лаос, май е да вземеш лодка по реката. Нашата река не е много широка и ясно виждаш какво има по двата бряга. Най-често просто зелени гори и планини и тънки пясъчни ивици.

Има и доста малки парцелчета със зеленчуци - царевица и други тревисти зеленолистни. Как растат толкова ослепително зелени в тази песъчлива почва, не знам.

От време на време минаваме и покрай колибки с хора. А по-често просто покрай лодки с хора - мъже с жени и деца, а понякога само деца, натоварили лодки с дръвца. Друг път момчета се събрали да се къпят и гмуркат.

Тук подминаваме едно много красиво място с много хора.

Възрастните с шарени дрехи и шапки тупкат метли, а децата голи се плискат в реката. Следобедна тропическа идилийка!

Виждат се застланите да съхнат метли - тези зелени килими на пясъка близо до водата.

Малко по-нагоре са зеленчуковите градинки, оградени с бамбукови прътове.

По-късно, когато слизаме от лодката в градчето Муанг Ка (Muang Khua) и продължаваме на стоп към Виетнам, виждаме метлички на много места, красиво разстлани да съхнат от двете страни на пътя.

Това са китайски надписи. Щом ги виждаме, тооолкова ярко червени, започваме да се шегуваме какво ли биха могли да рекламират китайците - най-големите и важни съседи на Лаос. 

Но след малко виждам името на PowerChina и всичко става ясно. Големите китайски братя бавно, но сигурно вземат контрол и над река Оу. Строят язовирни стени. Огромни. Ще произвеждат електричество за себе си и за Лаос, но каква ли ще е цената. Какво ли ще се случи с коритото на Оу и със селцата по течението й. 

Строежите вече са започнали и са внушителни за размерите на реката и местността около нея. За да могат да си осигурят достъп до бъдещите строителни площадки, китайците са построили и големи пътища, както и мостове. Преди те да дойдат, единият бряг на реката е бил недостъпен с автомобил. А сега е препълнен с камиони и разни машини.

Срещаме голяма табела с кратка информация и снимки на проекта.

Оказва се, че планираните язовирни стени на Оу са поне пет!

Чуваме от различни места за прословутите китайски инвестиции в Лаос.
Най-вече за банановите плантации, които китайците тъпчат с толкова много химикали, че за броени месеци работници, вода и земя са натровени.

Още в Тайланд хората се оплакваха от китайските водноелектроцентрали на Меконг. Китайците строят въпреки протестите на останалите страни, през които Меконг минава и дарява живот, поминък и биоразнообразие.

Само Лаос ги подкрепили и китайците сега продават ток само на тях, разказва един тайландец, с когото пътувахме на стоп в североизточен Тайланд, там където границата с Лаос е по Меконг. В Тайланд коритото на седмата по големина река в Азия толкова се е смалило и пресушило, че много малки рибари са останали без поминък. Земеделието също е пострадало.

Виетнам също от години се бори с китайските ВЕЦ-ове, които често са причина за пресушаването или наводняването на регионите в най-югозападната част на страната, там където Меконг с разпростряна делта посреща водите на Южнокитайското море.

Но да завършим с двойка цветни пътешественици, мароканец и холандка,
които срещаме няколко дни по-рано в селцето Нонг Кяу. И потъваме в цветни и сладки приказки и спомени за вълшебно Мароко.

А под нас местните хора са натоварили лодките си с цветни благинки и весело бързат с бързея към вкъщи.

* Според профилите на двете държави в Уикипедия.