1. С колело до Самотраки

Едни приятели казаха, че остров Самотраки (Samothraki или Samothrace) е пълен с огромни чинари, и ние решихме да им вземем колелата и да отидем до там. За мен щеше да е първо извънградско пътешествие с колело.

От София до Кърджали пътувахме с автобус, за да имаме повече време на острова. След обяд, кафе и бърза поправка на една счупена в автобуса спица потеглихме от Кърджали към прохода Маказа по прекрасен и не много натоварен нов път.

По пътя, и в България, и в Гърция, от колите често ни бибиткаха и шофьорите вдигаха палци или стискаха юмруци 'към победа!' - особено когато лазехме километрите нагоре към границата. Тъкмо си овесил нос, ръцете ти лъщят от пот до лактите, а ушите и гърбът ти пушат - и хоп! - някой ти бибитне и ти даде една-две усмивки и малко свежи силички. Какво повече! Беше много сладко! А на връщане стана още по-сладко, когато един продавач на портокали в Гърция, някъде близо до Комотини (Komotini), ни помаха с ръка от противоположната страна на пътя и ни почерпи с портокали.

Ден първи. Великденче и Великден не са далече.

И ако не спираш да въртиш педалите, Маказа също наближава - с хууубавите си баири.

Първата нощ опънахме палатка малко след Маказа, в гръцката част на Родопите, близо до пътя. А на другия ден изминахме останалите 80 километра до Александруполис (Alexandroupoli) доста бързо, за да хванем ферибота за Самотраки, който е само веднъж на ден. Оказа се, че точно този ден фериботът тръгва с два часа закъснение - след като 10 дни е бил спрян за ремонт. Големи късметлии се оказахме!

Александруполис. Фериботите закъсняват и колоездачите медитират легнали.

А колелетата медитират прави.

Фериботът измина за два часа разстоянието от 50 километра до Самотраки - и ни остави в пристанищния му град Камариотиса (Kamariotissa). А ние яхнахме пак колелетата, за да изминем последните 15 километра за деня до градчето Терма (Therma), състезавайки се със слънцето. Мислехме по светло да опънем палатка някъде на плажа - ама на здрачаване паркирахме пред единствената отворена таверна в Терма и се отдадохме на гуляй за добре дошли с ракия, вино и кюфтенца за мезенце. 

Самотраки. Остров планина. С връх Фенгари, който се смята за най-високия в Егейско море - над 1600 метра.

От ферибота първо видяхме северното лице на острова.

А после завъртяхме на запад, за да акостираме в Камариотиса.

Пристигнахме в Камариотиса малко преди залез слънце.

И щом слязохме на брега, бързо поехме по крайбрежния панорамен път към Терма - нашата крайна цел за този ден.

А докато изминавахме последните километри за деня, слънчо ни пожелаваше лека нощ с много цветове.