Ахмет от долината на Рая

Ахмет е артист. Прави скулптори от дърво и ги продава на туристите в Парадайс Вали (Paradise Valley). По цял ден седи на сянка в началото на пътеката, която води към реката и изворчето, и дялка красиви парчета кедрово или арганово дърво. А до него си почива едно щъркелче и му прави компания.

Ахмет е слаб, с прошарена брада, бяла шапка и черни слънчеви очила. Изглежда на около 50, но може и да е по-млад. Ужасно увлекателен събеседник, с хубав, дълбок глас и широка усмивка. Веднага ни става любимец. И всяка вечер го чакаме с нетърпение да се отбие край нашия огън на път за вкъщи.

Той никога не е ходил на училище, но говори френски и английски. Научил ги е като малък от чужденците хипита (т. нар. Rainbow people), които от много години пътуват из Мароко и редовно си организират сбирки и фестивалчета в Парадайс Вали. 

Ахмет живее над долината, в селцето на Джими. Един ден се качихме до селото да вечеряме в местната кръчма и минахме през селското магазинче да видим нашия артист. Той си доигра билярда и ни покани да пием чай у тях. Беше сам - жената и децата някъде на почивка, защото училището имаше една седмица ваканция. (В Мароко на всеки три месеца учениците имат една седмица почивка).

Къщата му е от камък - стара берберска, построена преди 60 години от баща му. Като квадрат е - на един етаж. Влизаш, а вътре - дупка в тавана. Така през летните жеги си стоиш вкъщи на хладина и се кефиш - нещо като вътрешна градина, само че от стени и каменни пилони. И звезди през нощта. Тази вътрешна градина също е квадрат, на всяка на стените на който има врата към стая.

При Ахмет няма елекричество. Пием чайчето на свещи в една от стаите, в която има кръгла ниска масичка и възглавнички за сядане в единия край - и миндерче за спане в другия. Прозорци няма. А, само един - към вътрешния двор. Кухнята е миниатюрна - събира само две малки човечета и много кутийки и съдове със и за всичко необходимо. Мивка няма. Само една малка чешмичка почти до земята, с легенче.

Спалнята се състои от място за спане на земята за децата и родителите в единия край, а в другия - столче с малко багаж, за което Ахмет казва, че е гардеробът на жена му. Нищо повече.

Така си живеят - без телевизор и излишни вещи и невещи да им пълнят времето и мислите. Когато са заедно вечер вкъщи, говорят за нещата, които ги вълнуват, и се гледат в очите.

Отвън има още една малка каменна постройка, направена от Ахмет, а вътре в нея е типичната берберска пещ за хляб. Жена му меси и пече всеки ден. Огъня палят с черупките от ядките на аргановото дърво в двора.

Берберската азбука много напомня на нашата кирилица. Тук Ахмет ни показа един от учебниците на сина си.

(Нямам хубава снимка на Ахмет. За съжаление имам само едно, която е доста некачествена, и няма как да я кача. Е, това ще ми е за обеца на ухото...)