Morocco's Paradise Valley

Парадайс Вали е първата ни истинска спирка в Мароко, някъде в най-югозападния ъгъл на Големия Атлас (the High Atlas Mountains). На прага му ни посреща цивилизацията, в не особено симпатичния й вариант. Но ние упорито крачим отвъд отъпканите пътечки и наистина намираме рая - или по-скоро той нас, и ни оплита в аргановите си мрежи за няколко седмици.

Почти веднага срещаме Джими - местен младеж, който пие много чай с много захар и пуши много хашиш. Тези негови занимания доста ме впечатляват, но по-късно се убеждавам, че са сред любимите на много мароканци. А особено второто - и на много чужденци. Колкото до чая, за чужденците е много трудно да го пият с толкова много захар (дори и за сладкоманячки като мен).

Джими си е организирал едно вълшебно местенце сред скалите над реката и ни кани да останем там. Ние приемаме на драго сърце и се влюбваме в лагера му от пръв поглед. И веднага опъваме палатката и хамака между кактусите и аргановите дървета. Готови сме да вкусим от Мароко - the land of sugar and hash.

Чайничето с много силен зелен китайски чай бълбука от сутрин до вечер в огнището на Джими. 

А Джими разсипва чай в чашките на гостите си. Тъй като гостите често са чужденци, чаят се прави без захар. Но тъй като Джими е мароканец, неговата чашка за чай винаги е наполовина пълна със захар.

А това е цялата кухня с огнището. Каменните дивани са постлани с шалтета и юрганчета. Отзад храната виси в хладилното помещение - далече от слънцето и животинките. А сред гостите вече е германецът Мартин със своето малко кученце Паола. Мартин остана с нас около седмица в търсене на себе си. Едно голямо дете на 45. Беше избягал от един сърфистки хостел в Тагазут (Taghazout), в който работеше заедно с приятелката си, и от приятелката си.

В селцето на Джими

Селцето на Джими се намира нагоре в планината малко над Парадайс Вали. Казва се точно така, както пише на табелата на снимката. Типично берберско селце дълбоко в полите на Атлас. Отвъд границите на цивилизацията, която ни е позната. Тук няма дори кошчета за смет и никога не е имало. Хората се справят с живота сами - с много импровизации.

Ние искахме да стигнем до ресторант Belle View, на връх селото, и да вечеряме там заедно с Джими, Мартин и двете кучета, Паола и Лука. 

Гледка към селото, долината на реката и планината от прозорчето на Belle View. Ние й се наслаждавахме, докато пиехме чай на масата с калинките. А после вечеряхме тажин с козе месо, гледахме залез, купихме мед от кактус и платихме доста солена сметка от 20 евро (или 200 дирхама).

Докато си хапвахме, по мароканската телевизия в кръчмата вървеше мексикански сериал. В опит да ни обясни опиянението на местните хора по този род зрелища, Джими каза: "They need to watch small pieces of this film every day." И тази негова реплика веднага ми стана любима.

Райската долина

Не знам как е през останалото време, но в края на ноември цветовете на Парадайс Вали са огнени. Сякаш се разхождаш по стари, много стари и отдавна пресъхнали артерии на земята. И някогашните кръвни телца са се вкаменили и подредили в стени от червено-кафеви скали.

Дъното на долината е вкаменени спомени от огнени стихии. А ти си джуджето, което се вслушва в гигантската тишина наоколо. Очите ти четат по камъните истории стари колкото Атлас. 

Водопадът, който не пада и в който няма вода.

Долината погледната отгоре. Ръждивите скали пазят коритото на млечно-синята речица. А аргановите дървета трябва да са вълшебници щом в тази огнена пустиня намират толкова зелено зелено за листенцата си. Уникално красиви са!

Реката започва някъде по средата на долината с ей това басейнче. Туристите скачат в него и събират тен по етажите на скалите.

Меандрите на реката са оставили дълбоки следи в белите скали. Тук рекичката е съвсем хилава, но само година по-рано е била много по-пълноводна. Местните разказваха как поройни дъждове са наводнили долината и дори са взели жертви. 

Малко по-встрани от реката, навътре в скалите и навсякъде около нашия лагер много се удивлявах на камъните и техния релеф. Вечер се качвахме на тях да изпратим слънцето. И да ги погалим и погледаме.